hcs (Георги)
2072 241
Apr 7, 2015, 9:12 PM

Облак 

  Poetry » Love
397 0 0
Пролет вън, там е тя - синчец,
с глас, нежен като на щурец.
Аз - облак кротък, я поливам,
наваля я, после си почивам.
Тъй аз по нея плача
и красотата и тача,
с болка по нея
в небето се рея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Random works
: ??:??