hcs (Георги)
2037 243
Apr 7, 2015, 9:12 PM

Облак 

  Poetry » Love
328 0 0

Пролет вън, там е тя - синчец,

с глас, нежен като на щурец.

Аз - облак  кротък, я поливам,

наваля я, после си почивам.

 

Тъй аз по нея плача

и красотата и тача,

с болка по нея

в небето се рея.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??