hcs (Георги)
2037 243
7.04.2015 г., 21:12 ч.

Облак 

  Поезия » Любовна
329 0 0

Пролет вън, там е тя - синчец,

с глас, нежен като на щурец.

Аз - облак  кротък, я поливам,

наваля я, после си почивам.

 

Тъй аз по нея плача

и красотата и тача,

с болка по нея

в небето се рея.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??