hcs (Георги)
2064 241
7.04.2015 г., 21:12 ч.

Облак 

  Поезия » Любовна
377 0 0
Пролет вън, там е тя - синчец,
с глас, нежен като на щурец.
Аз - облак кротък, я поливам,
наваля я, после си почивам.
Тъй аз по нея плача
и красотата и тача,
с болка по нея
в небето се рея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
: ??:??