hcs (Георги)
2064 241
7 abr 2015, 21:12

Облак 

  Poesía » De amor
380 0 0
Пролет вън, там е тя - синчец,
с глас, нежен като на щурец.
Аз - облак кротък, я поливам,
наваля я, после си почивам.
Тъй аз по нея плача
и красотата и тача,
с болка по нея
в небето се рея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??