hcs (Георги)
2037 243
7 abr 2015, 21:12

Облак 

  Poesía » De amor
330 0 0

Пролет вън, там е тя - синчец,

с глас, нежен като на щурец.

Аз - облак  кротък, я поливам,

наваля я, после си почивам.

 

Тъй аз по нея плача

и красотата и тача,

с болка по нея

в небето се рея.

© Георги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??