sandra44mateva (Пролетното момиче)
173 16
Dec 11, 2009, 3:29 PM

Обречена на болка 

  Poetry » Love
478 0 1

Лежа във моето легло
и гледам към звездите.
Желая да се слеят душите в едно,
но май ще си остана с мечтите.

От време на време към луната погледна
и мисля си колко нещастна съм.
Явно съдбата така ми е отредена,
няма изход за мен, нито друг път.

Всяка врата към тебе е затворена,
пропаст между нас стои.
Душата ми от болка е отровена,
няма блясък в моите очи.

Трудно се живее с тайни,
трудно е от хората да те скрия.
От твоите очи омайни
черпя за напред сила.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всяка врата към тебе е затворена,
    пропаст между нас стои.
    Душата ми от болка е отровена,
    няма блясък в моите очи.
    това ми хареса мн от мене 6

Random works
: ??:??