sandra44mateva (Пролетното момиче)
173 16
11.12.2009 г., 15:29 ч.

Обречена на болка 

  Поезия » Любовна
479 0 1

Лежа във моето легло
и гледам към звездите.
Желая да се слеят душите в едно,
но май ще си остана с мечтите.

От време на време към луната погледна
и мисля си колко нещастна съм.
Явно съдбата така ми е отредена,
няма изход за мен, нито друг път.

Всяка врата към тебе е затворена,
пропаст между нас стои.
Душата ми от болка е отровена,
няма блясък в моите очи.

Трудно се живее с тайни,
трудно е от хората да те скрия.
От твоите очи омайни
черпя за напред сила.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всяка врата към тебе е затворена,
    пропаст между нас стои.
    Душата ми от болка е отровена,
    няма блясък в моите очи.
    това ми хареса мн от мене 6

Предложения
: ??:??