sandra44mateva (Пролетното момиче)
173 16
11 dic 2009, 15:29

Обречена на болка 

  Poesía » De amor
480 0 1

Лежа във моето легло
и гледам към звездите.
Желая да се слеят душите в едно,
но май ще си остана с мечтите.

От време на време към луната погледна
и мисля си колко нещастна съм.
Явно съдбата така ми е отредена,
няма изход за мен, нито друг път.

Всяка врата към тебе е затворена,
пропаст между нас стои.
Душата ми от болка е отровена,
няма блясък в моите очи.

Трудно се живее с тайни,
трудно е от хората да те скрия.
От твоите очи омайни
черпя за напред сила.

© Пролетното момиче Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всяка врата към тебе е затворена,
    пропаст между нас стои.
    Душата ми от болка е отровена,
    няма блясък в моите очи.
    това ми хареса мн от мене 6

Propuestas
: ??:??