Mar 25, 2008, 9:07 AM

Обречена съм да обичам 

  Poetry » Phylosophy
991 0 30

Обречена съм да обичам,

осъдена - да съм сама.

Защо ли към миражи тичам

и срещам болка и вина?...

 

А някъде във мен живее

едно пораснало дете.

Във него странно се родеят

земя и огън, и небе...

 

Лети душата - бяла птичка -

към перлената синева.

Орисана е да обича,

белязана да е сама...

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??