Обречена съм да обичам

Mar 25, 2008, 9:07 AM

Poetry » Phylosophy

1049 0 30

Обречена съм да обичам,
осъдена - да съм сама.
Защо ли към миражи тичам
и срещам болка и вина?...
А някъде във мен живее
едно пораснало дете.
Във него странно се родеят
земя и огън, и небе...
Лети душата - бяла птичка -
към перлената синева.
Орисана е да обича,
белязана да е сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Обречена съм да обичам

Want to read more?

Random works