Обречена съм да обичам,
осъдена - да съм сама.
Защо ли към миражи тичам
и срещам болка и вина?...
А някъде във мен живее
едно пораснало дете.
Във него странно се родеят
земя и огън, и небе...
Лети душата - бяла птичка -
към перлената синева.
Орисана е да обича,
белязана да е сама...
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
Поздрав!