Обречена съм да обичам

25 mar 2008, 9:07

Poesía » Filosófica

1047 0 30

Обречена съм да обичам,
осъдена - да съм сама.
Защо ли към миражи тичам
и срещам болка и вина?...
А някъде във мен живее
едно пораснало дете.
Във него странно се родеят
земя и огън, и небе...
Лети душата - бяла птичка -
към перлената синева.
Орисана е да обича,
белязана да е сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Обречена съм да обичам

Искате да прочетете повече?

Propuestas