25.03.2008 г., 9:07 ч.

Обречена съм да обичам 

  Поезия » Философска
994 0 30

Обречена съм да обичам,

осъдена - да съм сама.

Защо ли към миражи тичам

и срещам болка и вина?...

 

А някъде във мен живее

едно пораснало дете.

Във него странно се родеят

земя и огън, и небе...

 

Лети душата - бяла птичка -

към перлената синева.

Орисана е да обича,

белязана да е сама...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??