МПетков (Марин Петков)
31 103
Oct 13, 2008, 6:50 AM

Обречени 

  Poetry » Love
1555 1 14

                 Обречени

С тиха надежда тя ме поглежда,
мамят две тъжни очи.
Нещо отново натам ме повежда,
а съвестта ми гълчи ли, гълчи.

Рядко нощта ни събира,
времето често дели.
Всеки тук своя пристан намира
и забравя какво го боли.

Душите ни - струни. Кафето е повод.
Тъмнината - приятел. Чувствата - довод.
Обещания няма. И бъдеще няма.
Няма измама. Малка, но... нашата драма.

2006 год.
гр.Айтос

© Марин Петков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??