Обречени
С тиха надежда тя ме поглежда,
мамят две тъжни очи.
Нещо отново натам ме повежда,
а съвестта ми гълчи ли, гълчи.
Рядко нощта ни събира,
времето често дели.
Всеки тук своя пристан намира
и забравя какво го боли.
Душите ни - струни. Кафето е повод.
Тъмнината - приятел. Чувствата - довод.
Обещания няма. И бъдеще няма. ...