Обречени

13.10.2008 г., 6:50 ч.

Поезия » Любовна

1692 1 14

Обречени
С тиха надежда тя ме поглежда,
мамят две тъжни очи.
Нещо отново натам ме повежда,
а съвестта ми гълчи ли, гълчи.
Рядко нощта ни събира,
времето често дели.
Всеки тук своя пристан намира
и забравя какво го боли.
Душите ни - струни. Кафето е повод.
Тъмнината - приятел. Чувствата - довод.
Обещания няма. И бъдеще няма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Обречени

Искате да прочетете повече?

Предложения