Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи.
Плажът облича одежда от бели дантели.
Отстояли скалите отвръщат на прибоя коварен.
Потреперват сънливи, в самота се разтварят.
Бяла сянка се стрелва към дълбокото синьо.
Време за двама, време за нещо любимо.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up