Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи.
Плажът облича одежда от бели дантели.
Отстояли скалите отвръщат на прибоя коварен.
Потреперват сънливи, в самота се разтварят.
Бяла сянка се стрелва към дълбокото синьо.
Време за двама, време за нещо любимо.