Очила за надежда

Sep 25, 2024, 7:11 PM

Poetry » Phylosophy

315 0 0

Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат,
нито пърхат във мен пеперуди.
Само твърдият клисав комат,
що печели тоз, който се труди.
И мъглата погребва света:
всичко мое, което обичам.
Щом е всичко било суета,
как от нея да се отричам? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето »

Очила за надежда

Want to read more?

6 place

Random works