Очила за надежда

25 сент. 2024 г., 19:11

Поэзия » Философская

5.0 / 3

340 0 0

Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат,
нито пърхат във мен пеперуди.
Само твърдият клисав комат,
що печели тоз, който се труди.
И мъглата погребва света:
всичко мое, което обичам.
Щом е всичко било суета,
как от нея да се отричам? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведение участвует в конкурсе:

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето »

6 место

Предложения

Ловни пътеки
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
Выбор 1991

И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
Победа 9 Мая 1945

Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »