25 sept 2024, 19:11
Очила за надежда
Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат,
нито пърхат във мен пеперуди.
Само твърдият клисав комат,
що печели тоз, който се труди.
И мъглата погребва света:
всичко мое, което обичам.
Щом е всичко било суета,
как от нея да се отричам? ...
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат,
нито пърхат във мен пеперуди.
Само твърдият клисав комат,
що печели тоз, който се труди.
И мъглата погребва света:
всичко мое, което обичам.
Щом е всичко било суета,
как от нея да се отричам? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Таня Гулериа Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
