Feb 23, 2014, 12:10 AM

Огледало 

  Poetry » Love
430 0 2

Стои пред мен омаен лик
очите - облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

 

Посягам към стената огледална -
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

 

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен
или пък ще се разделим?
 

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря
  • Разкошно произведение!!!Оригинално, различно, влизащо в душата, изпълнено с толкова красиви и омагьосващи сравнения и думи!!!!!!Просто е впечатляващо!!!!Страшно много ми хареса!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Моите поздравления!!!!И ти пожелавам любоввв и никакви раздели!!!!
Random works
: ??:??