streptococcus (Таня Гулериа)
262 269
23.02.2014 г., 0:10 ч.

Огледало 

  Поезия » Любовна
429 0 2

Стои пред мен омаен лик
очите - облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

 

Посягам към стената огледална -
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

 

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен
или пък ще се разделим?
 

© Таня Гулериа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря
  • Разкошно произведение!!!Оригинално, различно, влизащо в душата, изпълнено с толкова красиви и омагьосващи сравнения и думи!!!!!!Просто е впечатляващо!!!!Страшно много ми хареса!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Моите поздравления!!!!И ти пожелавам любоввв и никакви раздели!!!!
Предложения
: ??:??