Jan 26, 2023, 6:30 AM

Ограбена 

  Poetry » Free verse
467 0 0
Роди се малка светлина
и в моята душа,
сякаш слънцето изгря.
Растеше тя със скорост на дете,
радваше ме като свещица,
сгряваща застинало сърце.
Не знам дали от страхът във тъмнината,
но играех непрекъснато със светлината.
Радвах се на малкото, което ми дарява.
Но! Случи се беда веднъж.
Вечерният дъжд проби през плътните стени
и сякаш нарочно светлината топла ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вася Янчовичина All rights reserved.

Random works
  • Unsolvable equation Existing leaves red scars on my chest Life is a pointless game that most of us c...
  • You're on the first place of my list. It's impossible me to resist. In this world that has turned in...
  • Whenever I think of us, what becomes of my mind Is a mess which I cannot trust; I am suddenly blind....

More works »