Роди се малка светлина
и в моята душа,
сякаш слънцето изгря.
Растеше тя със скорост на дете,
радваше ме като свещица,
сгряваща застинало сърце.
Не знам дали от страхът във тъмнината,
но играех непрекъснато със светлината.
Радвах се на малкото, което ми дарява.
Но! Случи се беда веднъж.
Вечерният дъжд проби през плътните стени
и сякаш нарочно светлината топла ...