Как спира времето, когато устните нагарчат
и бяга спомена сред тръните на роза.
Как една любов страда от обида
и как остава само писаната проза...
Или може би в стих един събира се морето,
когато лъчите къпят сред хиляди вълни...
И по-малко страдало е в теб детето,
когато лъжите спират се в нечии очи...
И как жената превръща се в робиня,
ако минала е оня път през рая...
След туй мислите сама проклина,
когато друго не останало след края... ...