Aug 15, 2009, 9:53 PM

Огънят 

  Poetry » White poetry
546 0 1

От живота, който си отива,
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее,
до вихрените пламъци на любовта,
огънят обгърна ни грижливо,
дарил ни свойта топлина.

Да бяхте го видели само,
как радостен е той сега,
как светът отново
сред пламъците засия,
как топлото му лоно
приюти надежда и вина,
как новото начало
роди изгубената ни съдба.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??