ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
15 ago 2009, 21:53

Огънят 

  Poesía » Versos blancos
548 0 1

От живота, който си отива,
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее,
до вихрените пламъци на любовта,
огънят обгърна ни грижливо,
дарил ни свойта топлина.

Да бяхте го видели само,
как радостен е той сега,
как светът отново
сред пламъците засия,
как топлото му лоно
приюти надежда и вина,
как новото начало
роди изгубената ни съдба.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??