15.08.2009 г., 21:53 ч.

Огънят 

  Поезия » Бели стихове
547 0 1

От живота, който си отива,
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее,
до вихрените пламъци на любовта,
огънят обгърна ни грижливо,
дарил ни свойта топлина.

Да бяхте го видели само,
как радостен е той сега,
как светът отново
сред пламъците засия,
как топлото му лоно
приюти надежда и вина,
как новото начало
роди изгубената ни съдба.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??