Окото на Времето

Jun 8, 2018, 2:35 PM

Poetry » Other

1074 1 6

Умореното око на Времето
се взира в мен. Печално. Тъжно.
Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.
И не плаче. Не, не плаче!
Той - Човекът го създаде.
После... После с думи го рани.
Без вина - виновно,
че напред върви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Накъде вървиш, човеко? »

Окото на Времето

Want to read more?

35 place

Random works