Окото на Времето

8.06.2018 г., 14:35 ч.

Поезия » Друга

1085 1 6

Умореното око на Времето
се взира в мен. Печално. Тъжно.
Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.
И не плаче. Не, не плаче!
Той - Човекът го създаде.
После... После с думи го рани.
Без вина - виновно,
че напред върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

Накъде вървиш, човеко? »

Окото на Времето

Искате да прочетете повече?

35 място

Предложения