Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
8.06.2018 г., 14:35 ч.

Окото на Времето 

  Поезия » Друга
939 1 6

Умореното око на Времето

се взира в мен. Печално. Тъжно.

Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.

И не плаче. Не, не плаче!

Той - Човекът го създаде.

После... После с думи го рани.

Без вина - виновно,

че напред върви.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Накъде вървиш, човеко? »

35 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??