Умореното око на Времето
се взира в мен. Печално. Тъжно.
Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.
И не плаче. Не, не плаче!
Той - Човекът го създаде.
После... После с думи го рани.
Без вина - виновно,
че напред върви.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados