8 jun 2018, 14:35

Окото на Времето 

  Poesía » Otra
974 1 6

Умореното око на Времето

се взира в мен. Печално. Тъжно.

Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.

И не плаче. Не, не плаче!

Той - Човекът го създаде.

После... После с думи го рани.

Без вина - виновно,

че напред върви.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Накъде вървиш, човеко? »

35 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??