laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Oct 27, 2014, 5:32 PM

Октомври 

  Poetry » Other
589 1 8

Октомври слага своята дъждовна шапка

и нещо със мъглите си говори.

Светът се отразява във едничка капка

и Господ Бог разглежда го отгоре.

 

Мълчат обезлистени дървесата.

И тича вятърът, отвързан като куче.

Със шал от самота намята се земята.

И чака само зимата да ù се случи.

 

А нощите - изгубени въздишки

в тревата по отминалото лято -

не искат и не обещават нищо.

И есента промъква се в душата...

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??