laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
27 oct 2014, 17:32

Октомври 

  Poesía » Otra
588 1 8

Октомври слага своята дъждовна шапка

и нещо със мъглите си говори.

Светът се отразява във едничка капка

и Господ Бог разглежда го отгоре.

 

Мълчат обезлистени дървесата.

И тича вятърът, отвързан като куче.

Със шал от самота намята се земята.

И чака само зимата да ù се случи.

 

А нощите - изгубени въздишки

в тревата по отминалото лято -

не искат и не обещават нищо.

И есента промъква се в душата...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??