laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
27 окт. 2014 г., 17:32

Октомври 

  Поэзия » Другая
587 1 8

Октомври слага своята дъждовна шапка

и нещо със мъглите си говори.

Светът се отразява във едничка капка

и Господ Бог разглежда го отгоре.

 

Мълчат обезлистени дървесата.

И тича вятърът, отвързан като куче.

Със шал от самота намята се земята.

И чака само зимата да ù се случи.

 

А нощите - изгубени въздишки

в тревата по отминалото лято -

не искат и не обещават нищо.

И есента промъква се в душата...

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??