Войник оловен намери
в огнището на леда разтопен,
сълза с почти невидими размери,
закачена на сак, почти разглобен.
Войникът дълго се взира.
Животът му изплъзваше се вече,
но странно защо, останки стари сбира,
защо рови се в миналото... далечено?...
И той в този огън бавно гореше
и за него това бяха последни мигове,
но необичайно... той уплашен не беше
сякаш от някъде чуваше далечни викове... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up