Войник оловен намери
в огнището на леда разтопен,
сълза с почти невидими размери,
закачена на сак, почти разглобен.
Войникът дълго се взира.
Животът му изплъзваше се вече,
но странно защо, останки стари сбира,
защо рови се в миналото... далечено?...
И той в този огън бавно гореше
и за него това бяха последни мигове,
но необичайно... той уплашен не беше
сякаш от някъде чуваше далечни викове... ...