Aug 18, 2010, 9:05 PM

Омесих ти хляб за душата 

  Poetry » Love
1000 0 16

 

 

Улових в шепа един миг,

приютих го в мисълта,

замесих с него хляб –

хляб с миг от вечността.

 

Затоплях го с дъха си,

да втаса бавно, бавно –

нощвите да прелеят

с миг от нежността ми.

 

В жаравата го метнах,

като в пречистващ ад.

Приютих го във месал -

да досънува

съня си недопят.

 

Ти идваш, обич моя -

носиш само две шепи

червено вино –

от онова –

най-старото

и най-тръпчивото...

 

 

 

 

http://www.spiritofburgas.web244.com

 

 

 

 

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??