Омесих ти хляб за душата

Aug 18, 2010, 9:05 PM

Poetry » Love

1024 0 16

Улових в шепа един миг,
приютих го в мисълта,
замесих с него хляб –
хляб с миг от вечността.
Затоплях го с дъха си,
да втаса бавно, бавно –
нощвите да прелеят
с миг от нежността ми.
В жаравата го метнах,
като в пречистващ ад.
Приютих го във месал -
да досънува ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Омесих ти хляб за душата

Want to read more?

Random works