18 ago 2010, 21:05

Омесих ти хляб за душата 

  Poesía » De amor
996 0 16

 

 

Улових в шепа един миг,

приютих го в мисълта,

замесих с него хляб –

хляб с миг от вечността.

 

Затоплях го с дъха си,

да втаса бавно, бавно –

нощвите да прелеят

с миг от нежността ми.

 

В жаравата го метнах,

като в пречистващ ад.

Приютих го във месал -

да досънува

съня си недопят.

 

Ти идваш, обич моя -

носиш само две шепи

червено вино –

от онова –

най-старото

и най-тръпчивото...

 

 

 

 

http://www.spiritofburgas.web244.com

 

 

 

 

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??