Омесих ти хляб за душата

18.08.2010 г., 21:05 ч.

Поезия » Любовна

1034 0 16

Улових в шепа един миг,
приютих го в мисълта,
замесих с него хляб –
хляб с миг от вечността.
Затоплях го с дъха си,
да втаса бавно, бавно –
нощвите да прелеят
с миг от нежността ми.
В жаравата го метнах,
като в пречистващ ад.
Приютих го във месал -
да досънува ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Омесих ти хляб за душата

Искате да прочетете повече?

Предложения