Dec 1, 2013, 12:11 PM
Омесване на слънце
В нощвите къпала се е зората,
кълбенца светлина се гонят.
Лъчът – притичал през стъклата,
в трохи по дланите се рони.
А баба ми замесва хляба, гали,
гръдта от ръжено тесто натиска.
И утрото, изпрано на парцали,
масурите си бляскави разплисква.
Душата ù се сипва сред брашното
със слънце – благодарно да го месят.
И зрее дълго изгревът в окото
на сънения и оцъклен месец.
Клепачи тази нощ като притвори
и здрач засипе мислите ù тъмни,
свещица палва баба и се моли.
И Господ-Бог дано да ни разсъмне.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Душата ù се сипва сред брашното
със слънце – благодарно да го месят.
Как да го каже човек по-хубаво!!!Поздравления, Йо! -
Уникална си с типично твоя си стил на изказ!!!
Много ми харесва, впрочем, като свещенодействие е!
((( ))) -
със слънце – благодарно да го месят.
С такова блогодарно слънце вероятно се ражда всеки хубав ден.
-
Чудесен стих, както обикновено.
-
С поздравления!
-
и на мен ми хареса
-
Стоплящ стих! Хубаво е....
-
Свещенодействие!
С вълнение и респект прочетох... -
!
-
Удоволствие бе прочита на стихотворението. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Barona38
Ена (Елена Гоцева)
skies40heaven (Стефан Балди
Lovewear (Пепър Формаджи)
valia1771 (Ивон)
dinko1963 (Динко )
sisi6571 (Светла )
krchernev (Красимир Чернев)
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна )
magnum (Венцислав Янакиев):