yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
1.12.2013 г., 12:11 ч.

Омесване на слънце 

  Поезия » Философска
643 0 11

В нощвите къпала се е зората,

кълбенца светлина се гонят.

Лъчът – притичал през стъклата,

в трохи по дланите се рони.

 

А баба ми замесва хляба, гали,

гръдта от ръжено тесто натиска.

И утрото, изпрано на парцали,

масурите си бляскави разплисква.

 

Душата ù се сипва сред брашното

със слънце – благодарно да го месят.

И зрее дълго изгревът в окото

на сънения и оцъклен  месец.

 

Клепачи тази нощ като притвори

и здрач засипе мислите ù тъмни,

свещица палва баба и се моли.

И Господ-Бог дано да ни разсъмне.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели, че поспряхте тук и погледахте
    Barona38
    Ена (Елена Гоцева)
    skies40heaven (Стефан Балди
    Lovewear (Пепър Формаджи)
    valia1771 (Ивон)
    dinko1963 (Динко )
    sisi6571 (Светла )
    krchernev (Красимир Чернев)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна )
    magnum (Венцислав Янакиев):
  • Душата ù се сипва сред брашното
    със слънце – благодарно да го месят.

    Как да го каже човек по-хубаво!!!Поздравления, Йо!
  • Уникална си с типично твоя си стил на изказ!!!
    Много ми харесва, впрочем, като свещенодействие е!
    ((( )))
  • със слънце – благодарно да го месят.

    С такова блогодарно слънце вероятно се ражда всеки хубав ден.
  • Чудесен стих, както обикновено.
  • С поздравления!
  • и на мен ми хареса
  • Стоплящ стих! Хубаво е....
  • Свещенодействие!
    С вълнение и респект прочетох...
  • !
  • Удоволствие бе прочита на стихотворението. Поздравления!
Предложения
: ??:??