В нощвите къпала се е зората,
кълбенца светлина се гонят.
Лъчът – притичал през стъклата,
в трохи по дланите се рони.
А баба ми замесва хляба, гали,
гръдта от ръжено тесто натиска.
И утрото, изпрано на парцали,
масурите си бляскави разплисква.
Душата ù се сипва сред брашното
със слънце – благодарно да го месят.
И зрее дълго изгревът в окото
на сънения и оцъклен месец.
Клепачи тази нощ като притвори
и здрач засипе мислите ù тъмни,
свещица палва баба и се моли.
И Господ-Бог дано да ни разсъмне.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Barona38
Ена (Елена Гоцева)
skies40heaven (Стефан Балди
Lovewear (Пепър Формаджи)
valia1771 (Ивон)
dinko1963 (Динко )
sisi6571 (Светла )
krchernev (Красимир Чернев)
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна )
magnum (Венцислав Янакиев):