Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.
Сгушена, сладка. О миг съвършен.
Докосвам лицето ти с дъх затаен,
така и не зная - защо ли си с мен?
Какво ли намери, какво ли разбра,
за мойта непокорна и черна душа.
Въпроса - Защо си тук и до кога?
Ме изпълва с отчаяние и черна тъга.
Не вярвам в Рая, аз съм за Ада.
Там ли ме водиш с тази наслада?
Да те имам за миг преди вечността,
да ме пратиш при дявола и там да се спра.