Slunchev (Светлин)
15 16
31.01.2016 г., 17:51 ч.

Опиянение 

  Поезия » Любовна
667 0 1

Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.

Сгушена, сладка. О миг съвършен.

Докосвам лицето ти с дъх затаен,

така и не зная - защо ли си с мен?

 

Какво ли намери, какво ли разбра,

за мойта непокорна и черна душа.

Въпроса - Защо си тук и до кога?

Ме изпълва с отчаяние и черна тъга.

 

Не вярвам в Рая, аз съм за Ада.

Там ли ме водиш с тази наслада?

Да те имам за миг преди вечността,

да ме пратиш при дявола и там да се спра.

© Светлин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Случва ни се това, което си поръчваме..., - “Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори”..., много са важни претенциите....!!!
    "Докосвам лицето ти с дъх затаен,
    така и не зная - защо ли си с мен?"
Предложения
: ??:??