31 янв. 2016 г., 17:51

Опиянение 

  Поэзия » Любовная
669 0 1

Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.

Сгушена, сладка. О миг съвършен.

Докосвам лицето ти с дъх затаен,

така и не зная - защо ли си с мен?

 

Какво ли намери, какво ли разбра,

за мойта непокорна и черна душа.

Въпроса - Защо си тук и до кога?

Ме изпълва с отчаяние и черна тъга.

 

Не вярвам в Рая, аз съм за Ада.

Там ли ме водиш с тази наслада?

Да те имам за миг преди вечността,

да ме пратиш при дявола и там да се спра.

© Светлин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Случва ни се това, което си поръчваме..., - “Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори”..., много са важни претенциите....!!!
    "Докосвам лицето ти с дъх затаен,
    така и не зная - защо ли си с мен?"
Предложения
: ??:??