„Върви си!” – тихо промълвих
и ти си тръгна, думичка не каза.
Надявах се да си щастлив
и да не таиш в сърцето си омраза.
„Върви си!” – тихо промълвих,
но всъщност исках да останеш.
Сълза красива във очите ми гори,
тя моли те ръката ми да хванеш.
„Отивай си, не мога повече така!”
в очите ти тъга гореше,
протегнах мъничка ръка,
но обичта във тебе спеше. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up