„Върви си!” – тихо промълвих
и ти си тръгна, думичка не каза.
Надявах се да си щастлив
и да не таиш в сърцето си омраза.
„Върви си!” – тихо промълвих,
но всъщност исках да останеш.
Сълза красива във очите ми гори,
тя моли те ръката ми да хванеш.
„Отивай си, не мога повече така!”
в очите ти тъга гореше,
протегнах мъничка ръка,
но обичта във тебе спеше. ...