Oct 6, 2011, 2:37 PM

Остарявам 

  Poetry » Other
684 0 15

Аз остарявам като птица,

която гмурка се в небето.

В прощално-мократа зеница

тъга с последен поздрав свети.

 

Аз остарявам като цвете,

забравено във мъдра книга,

простило вече на ръцете,

обичали го два-три мига.

 

И като спомен остарявам -

горчив, болезнен, непотребен.

Не чакам и не се надявам...

Аз остарявам вместо тебе.

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??