6 oct 2011, 14:37

Остарявам 

  Poesía » Otra
683 0 15

Аз остарявам като птица,

която гмурка се в небето.

В прощално-мократа зеница

тъга с последен поздрав свети.

 

Аз остарявам като цвете,

забравено във мъдра книга,

простило вече на ръцете,

обичали го два-три мига.

 

И като спомен остарявам -

горчив, болезнен, непотребен.

Не чакам и не се надявам...

Аз остарявам вместо тебе.

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??