6.10.2011 г., 14:37 ч.

Остарявам 

  Поезия » Друга
722 0 15
Аз остарявам като птица,
която гмурка се в небето.
В прощално-мократа зеница
тъга с последен поздрав свети.
Аз остарявам като цвете,
забравено във мъдра книга,
простило вече на ръцете,
обичали го два-три мига.
И като спомен остарявам -
горчив, болезнен, непотребен.
Не чакам и не се надявам...
Аз остарявам вместо тебе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??