Ти пак ме питаш с нежен поглед:
“Кога ще сложим края на това?”
И аз отново пак се дърпам,
Като че ли пронизала ме е стрела.
За тези скъпи мигове, прекарани с теб,
аз бих душата си ти дала
и толкова са те за мен безценни,
че си ги пазя като диаманти скъпоценни!
Аз зная ,че съм егоистка
и ти си като остров в океана мой,
но имам нужда само да отдъхна
и ще си тръгна пак по пътя свой! ...