Безкрайният ми път, пред мен, очаква ме отново
и аз се лутам всеки ден след измореното си слово,
за да открия в мен страха, с който те наричам.
Обичам, още те обичам.
Терзанието в мен гори и пее тази песен.
Когато взрян съм в теб светът е по чудесен.
Светът сега е ням и глух и аз на празен храм приличам.
Обичам, още те обичам.
Душите са души и знам, че случват им се грешки,
но днес съм страшно сам, а дните страшно тежки.
Мълчи небесният таван и аз ти казвам коленичил:
"обичам, винаги съм те обичал" .