14 feb 2006, 15:02
Осъзнаване
Безкрайният ми път, пред мен, очаква ме отново
и аз се лутам всеки ден след измореното си слово,
за да открия в мен страха, с който те наричам.
Обичам, още те обичам.
Терзанието в мен гори и пее тази песен.
Когато взрян съм в теб светът е по чудесен.
Светът сега е ням и глух и аз на празен храм приличам.
Обичам, още те обичам.
Душите са души и знам, че случват им се грешки,
но днес съм страшно сам, а дните страшно тежки.
Мълчи небесният таван и аз ти казвам коленичил:
"обичам, винаги съм те обичал" .
и аз се лутам всеки ден след измореното си слово,
за да открия в мен страха, с който те наричам.
Обичам, още те обичам.
Терзанието в мен гори и пее тази песен.
Когато взрян съм в теб светът е по чудесен.
Светът сега е ням и глух и аз на празен храм приличам.
Обичам, още те обичам.
Душите са души и знам, че случват им се грешки,
но днес съм страшно сам, а дните страшно тежки.
Мълчи небесният таван и аз ти казвам коленичил:
"обичам, винаги съм те обичал" .
© Мария Чомакова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много хубаво!
-
И на мен ми харесва! Вярно, че може още да се оправи, но въпреки всичко много ми хареса!
-
ИНтересен стих. Формата може да се поизглади, но идеята е много хубаво изведена!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
